mq-test inner

Нашите истории




„Маршируващите звезди“ на Златица – Как един училищен оркестър стигна от Златица до България търси талант?

„Бях в 5 клас – 12-годишна, когато ни съобщиха, че ни канят на презентация за някакви бендове.  Нямах представа какво е това, но знаете какви са децата – с удоволствие биха пропуснали един учебен час. Презентацията се оказа интересна. На нея Тодор Цачев ни представи американските маршируващи оркестри. Личеше си, че е увлечен от идеята да направи такъв оркестър в нашето училище в Златица.  Стана ми любопитно и се явих на прослушване. Когато той ме попита какъв инструмент си избирам, отговорих без колебание „Барабани!“. По-късно разбрах, че барабаните са били желанието на почти всички, които се бяха явили. Нормално. Та кой от нас беше чувал за баритон например – меден духов инструмент, подобен на тубата.

Аз съм любопитна и все се записвам за разни извънкласни занимания. На какво ли не съм ходила. Затова, когато разбра, че съм влязла в бенда, майка ми въздъхна примирено: „А, да, поредното временно увлечение“.  Шест месеца по-късно, след първия ни концерт пред публика, когато хората ни аплодираха, станали на крака, ме прегърна и ми каза: „Аз съм най-щастливата и горда майка на света!“

Вече пет години свиря на баритон в „Маршируващи звезди“. Запознах се с толкова хора – български музиканти на световно ниво, политици, кметове, дипломати, звезди. Участвах в откриването на първия детски музей в Източна Европа „Музейко“.  Във военната база „Атия“ свирихме пред цялото поделение и ни качиха на кораб!  Когато се появихме в „България търси талант“ забелязах нещо интересно: не се притесних нито  за миг.  Знаех, че във всеки един момент около мен са моите 40 приятели от бенда и постоянно чувствах подкрепата на всеки един от тях.  Пътувах много, създадох безброй приятелства, натрупах вълнения и емоции – това остава за цял живот.  Няма да се занимавам с музика професионално. Решила съм да кандидатствам медицина.  Всички ми казват, че е трудно, че лекарската професия не е за всеки, но от бенда съм научила едно – с труд, постоянство и самодисциплина човек може да постигне всичко.  Разбира се, музиката ще остане завинаги  сърцето ми и ще продължавам да  свиря за удоволствие.“ 

Ния Ганчева, 17 години, Златица

За да научите повече за Маршируващите звезди от Златица: Тук

Back to Top