mq-test inner

Последни
новини




Младежи изследват близкото минало на лятно училище в Белене

Младежи изследват социалистическото минало на България в БеленеМартин Димитров от Горна Оряховица решава да участва в лятното училище в Белене, посветено на социалистическото минало на България, за да запълни липсата на информация по темата в учебниците по история и в публичното пространство, както и по-добре да разбере почти повсеместната носталгия към периода сред по-старите поколения. Биляна Вълкова от Варна разбира за програмата от учител по история и се записва заради интереса си към темата за концлагерите в България. Аделина Фендрина от Сливен вече е изучавала периода, но като специален проект в гимназията, и се включва с ентусиазъм и желание да надгради върху знанията си.

Мартин, Биляна и Аделина са сред 24 гимназисти и студенти от цяла България, които прекараха седмица в Белене в края на юни, за да научат повече за историята на България през периода 1944–1989 г. Миналото „оживя“ за тях при посещението им до рушащите се останки на концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин и срещата им с бившия концлагерист Халил Расим. А в малка конферентна зала на брега на Дунав с гледка към страховития остров, Борислав Скочев – автор на най-изчерпателното изследване на 40-годишната история на трудовия лагер и потомък на бивш лагерист, запозна младежите с подробности от живота на концлагеристите и причините, поради които са били изпращани там.

Освен да задоволи любопитството им към този слабо изучаван период, лятното училище на тема „Защо ни е да помним“, организирано от Фондация „Софийска платформа“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“, провокира участниците да дискутират доколко и как трябва да се помни това време и какви уроци за настоящето могат да се научат от историята.

Лекция за паметта в лятното училище в Белене„Живеем в политическа обстановка, в която популисти и демагози все повече повдигат въпроса за „годността“ на демокрацията като форма на управление, затова младите трябва да знаят какви са алтернативите ѝ и на каква цена са извоювани свободите, на които се радваме днес“, казва Луиза Славкова, изпълнителен директор на „Софийска платформа“.

Мотивите на младежите да участват в лятното училище са различни. Някои са лични – техни близки или познати са били жертви на репресиите на комунистическия режим. Повечето участници обаче са ангажирани младежи като Аделина, Мартин и Биляна, които чрез изследване на миналото търсят отговори на проблеми от съвремието. И Биляна, и Мартин сочат за най-интересни дискусиите, сравняващи тоталитарните режими и демокрацията, именно защото засягат теми важни за тях като граждани днес.

Аделина е впечатлена от липсата на омраза или желание за мъст на Халил Расим – който прекарва над 20 години в различни затвори без съд и по скалъпени обвинения. В разговора си с младите, Расим подчертава ключовата роля на свободната воля и неприкосновеността на личните права в човешките отношения и призовава към спазване на конституцията.

В рамките на лятното училище участниците изготвят собствени проекти на тема памет с помощта на архивни документи и други източници. „Ентусиазмът и детайлът, с които подходиха към разработването на проектите, бяха вдъхновяващи“, казва Мила Мошелова, проектен мениджър в „Софийска платформа“.

Недовършеният мемориал в Белене„Двадесетгодишните са способни да се отнасят по-непредубедено и „хладнокръвно“ към темата за близкото минало, да разсъждават, да приемат и претеглят аргументи. Всичко това прави разговора по-спокоен, по-конструктивен“, казва доцентът по културология Даниела Колева, която провокира участниците с въпроса дали е необходимо да помним и им дава примери, в които забравата има оздравяваща роля за обществото. „Всеобщото убеждение беше, че е необходимо да помним, за да не се повтори миналото. Необходимо е да помним като дълг към жертвите, но също и защото паметта е част от нашата идентичност“.

„Младите гледат на темата много по-честно, по-свободно. Мисля, че вече е настъпило времето, когато за комунизма и паметта за него може да се говори много по-спокойно, по-аргументирано. Да се излезе извън политизацията, за да се навлезе на полето на ценностите“, казва Момчил Методиев, историк и изследовател на близкото минало в България, който води някои от лекциите в лятното училище. Относно нуждата да се помни, Методиев цитира думите на Георги Саръиванов – политически затворник, осъден много млад на смърт по измислени обвинения, а след това успял да избяга в Германия, който приживе казва, че „загубата на памет за миналото е като да караш кола без огледала за обратно виждане“.

„Без да познаваме близкото си минало, сме обречени да не знаем къде се намираме и дали сме успели, след толкова години на протести, да променим нещо. Личното ми усещане е, че макар и трудно, все пак в България нещата се променят към добро“, казва Методиев.

Фотография: Ваня Иванова

 

Back to Top